Българска фолклорна сватба

Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


В наши дни традиционното е нетрадиционно, когато става въпрос за сватбата. Тъй като повечето младоженци залагат на модерните тържества с бялата рокля, украсите с панделки, няколко български ритуала и много музика и танци. Това е прекрасен начин да се отпразнува повода, но днес ще обърнем внимание на един друг тип сватбари - тези, които избират българската фолклорна сватба.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


I част

Как се прави годеж по традициите на българската сватба

В наши дни най-често двамата влюбени се сгодяват насаме и традицията не винаги се спазва. Но ако решите да спазите старите сватбени ритуали, то тогава трябва да организирате малък и голям годеж или да ги слеете.

Какво включва малкият годеж?

Младоженецът не присъства на малкия годеж, а броят на гостите е нечетен и не бива да е голям.

В дома на булката се подготвя богата трапеза, за да бъде богат и плодотворен живота на новото семейство.

По традиция сватовници от семейството на младоженеца идват по тъмно, за да уговорят условията на брака и да поставят основите на отношенията между двете семейства. Това се случва вечер, за да не се срамят ако ги върнат. Те носят със себе си “нишан” (дар за булката) и ракия.

Какво представлява “нишана”?

Подготвя се предварително от майката на младоженеца. Той представлява китка от изсушени или свежи цветя, в която задължително се слага зелена клонка чемшир или здравец. Завързва се с червен конец против уроки, а на него се нанизват златни парички. Увива се в бяла кърпа и отгоре се слага годежния пръстен.

По време на малкия годеж булката приема “нишана”, слага годежния пръстен и целува ръка на сватовете. Това е знак, че тя официално приема предложението за брак. Тя също е подготвила дар за младоженеца - халката, и го поднася на бъдещия си свекър, за да му го предаде.

Всички си дават наздравица с ракията донесена от сватовете и казват: “Да се обичаме като хляб и сол!”

Какво включва големият годеж?

В известна степен той дублира малкия годеж, ето защо понякога се сливат. Разликата е, че в дома на булката се събират много повече хора. Подаръците за булката и младоженеца са по-големи. Има песни и танци, играят се хора и всички празнуват годежа им.

Основната цел на големия годеж е да се направят последните договорки за сватбата и да се затвърди съгласието и на двата рода. Присъства голяма част от рода на младоженеца.

Уговаря се - кога ще е сватбата, колко сватове ще има и размера на подаръците от двете страни.

Големият годеж се организира в неделния ден или се избира голям празник като Великден или Коледа.

Прави се на нова месечина, за да може сърцата на младоженците да се изпълнят с любов, както се пълни луната на пълнолуние.

Малкият и големия годеж са важна част от българската фолклорна сватба.

Тук представихме част от типично български традиции и обичаи, които лесно можете да спазите на практика в наши дни. Разбира се всичко протича малко по-различно отколкото е било преди. Основната разлика е, че днес двойките сами се избират, а в миналото родителите и рода са играели много важна роля определяйки този избор.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Носии и тяхното значение

На сватбата се обличат празнични носии съобразени с определената област на България в която са расли младоженците. Според етнографския регион носиите могат да бъдат: Шопски; Тракийски; Северняшки; Добруджански; Родопски; Пирински и Македонски. Независимо от различията празничните носии имат задължителни елементи, които ги правят характерни за повода.

Основните цветове в българските сватбени носии са бялото и червеното. Бялото е символ на женствеността, на чистотата и девствеността, а червеното е мъжкото начало - символ на огъня и плодородието.

Кои са елементите на фолклорните костюми?

  • - Риза с шевици - тя оформя идентичността на българина, който я носи и показва неговия социален статус в обществеността. Ризата е най-важната от всички елементи на носията. Изработва се от лен или коноп, защото се е вярвало, че тези материи и специфичните шевици предпазват от лоши очи и уроки. Ето защо сватбените ризи са с много богата орнаментика - целят да предпазят притежателя си. Традицията повелява сватбената риза да се пази до дълбока старост като облекло за рая.
  • - Сукман за невестата - изработва се от вълна, защото тази материя принадлежи на земята. Тя дава здраве и щастие, благополучие и богатство. Вярва се, че който носи дреха от вълна на сватбата неминуемо ще получи тези дарове. Дрехата в която се венчава булката винаги е много богато украсена с орнаменти или са извезани различни животни или птици. Целта е булката да е “наперена”, защото птицата е символ на плодородие.
  • - Огненочервено було - червеният цвят символизира сила и плодородие. Използва се за предпазване на булката от завистливи очи и от зли сили. Особено на сватбата невестата трябва да се предпази, за да може “таз година да венчаваме, догодина да кръщаваме”.
  • - Престилка - или също бива наричана фута или фуста. Тя е обагрена в различни цветове с шарени шевове и разнообразни орнаменти. Показва социалния статус на булката и същевременно е символ на плодовитостта ѝ. Обикновено е ръчно изтъкана специално за повода от някоя от жените в рода на булката или се предава през поколенията.
  • - Накити - те са не по-малко важна част от сватбената носия. Коланът с пафти трябва да е подарен от младоженеца. Той разграничава момите от омъжените жени. Вярва се, че пафтите ще помагат на жената когато е бременна и закрилят плода от злите сили. По време на сватбата, за плодовитост, коланът се опасва и на всички елементи от зестрата на булката.
  • - Пендари - Още от малки бъдещите булки са събирали и нанизвали паричка по паричка своите сватбени пендари. Вярванията са, че така момичето ще си купи мъж, когато стане мома за женене. По време на церемонията жената много гордо носи своите пендари, защото те недвусмислено показват нейният статут.
  • - Обувки - Момите и момците нямали право да имат обувки и затова на повечето ритуали са боси, но булката и младоженеца получават за подарък кожени обувки. Те се съчетават с бели везани с червен конец чорапи, които пазят краката от уроки при жените. Мъжете носят своите обувки с черни чорапи.
  • - Мъжки елек без ръкави - носи се отворен и позволява да се види ризата и нейните шевици. Характерни за него са везаните мотиви и той трябва да е с точно определена дължина. Обикновено има и цветен гайтан (плетен на плитка шнур) по ръба на пазвата, по джобовете и предницата.
  • - Мъжки пояс - той притежава изключително важна роля. Може да бъде червен или черен според това какво иска да изрази младоженеца. Червеният е символ на плодородието, а черния символизира готовността за брак.
  • - Потури - те са изобразени с множество гайтани - обикновено черни на цвят. Народната представа е, че колкото е по-дълбоко дъното на потурите, толкова по заможен е младоженеца. По потурите може да има и други орнаменти като триъгълници и ромбове, обикновено около коленете или джобовете.
  • - Калпак - много важен елемент от мъжката народна носия. Смята се, че мъжа има правото да ходи без него само ако е тъжен или е в черква. На сватбата се украсява с китка чемшир и пауново перо вързани с червено конче за берекет и против злини.

Носиите като част от българската народна сватба имат изключително значение, защото те носят символиката на тържеството. Показват готовността на младоженците да бъдат заедно в добро и лошо и прогонват всички злини. Както казахме и в началото българската народна сватба е избор, който се прави от сърце.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


II част

Българските сватбени традиции и обичаи

В миналото сватбените празненства са траели по цяла седмица. Преминавали са с множество народни песни, хора́ и точно установени обреди - преди, по време и след тържествения ден. Сватбата е имала сценарии и размяна на различни реплики, а всяко село е имало свои сватбени песни.

Тук ще обърнем внимание на всички сватбени традиции и обичаи, които можете да възродите в нашето съвремие.

Българският народ изначало най-вече се е занимавал със земеделие. През пролетта и лятото повечето хора са били заети с работа и затова по-често сватбите са се правели през есента и зимата.

И сега по същество и на практика…

Най-често денят за сватбата е неделя. Приготовленията започват няколко дни по-рано и включват замесване на обредните хлябове - медник, сватбени хлябове и кумови краваи. За да се спазят традициите също се подготвят сватбено знаме и кумово дръвце. Подготвят се цветя за виене на венци, гребен и бръснач за ритуал в който се бръсне младоженеца и се сплита косата на булката.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Обичаи за медник

Това е първият сватбен хляб, който трябва да изпечете на предния ден. Такъв се приготвя и в дома на булката, и при младоженеца. Представлява сладка питка нашарена по краищата с вилица и украсена отгоре със сусам, орехи, стафиди и бонбони. Приготвената при булката пита се носи в дома на младоженеца и се разчупва над главата му под открито небе. Това е символ на радост, магичност на брака и вричане. Вярванията свързани с младоженците са, че “така ще им бъде сладък живота”. Едно парче от нея остава в дома на момъка и носи посланието за близост и сродяване. Чак след това двата медника се раздават.


Image

Снимка от Google


Обичаи за сватбени хлябове

Същинското начало на българската фолклорна сватба, и тържествуването свързано с нея, се дава със замесването на сватбените хлябове. Много рядко хляба се меси в навечерието на сватбата - дните за това са четвъртък или петък (ако сватбата е в неделя, както повелява традицията). Те се приготвят отново и в дома на булката, и при младоженеца.

Народът също ги нарича погачи или пити. Те са много богато украсени с тестени орнаменти - плитки, гроздове, птици, цветя и др. Символизират родоспособността и плодородието на младата двойка, ето защо поверията гласят, че колкото са по-богато украсени, толкова по-многодетно ще бъде семейството.

Според традицията за месене на хлябовете - водата, която се използва се нарича и “напява” за здраве и се взема най-хубавото брашно, което се пресява през най-финото сито. Месачките на сватбените хлябове на всеки час трябва хубаво да се оглеждат в огледалото, за да са красиви децата на младоженците.


Image

Снимка от Google


Обичаи за кумови краваи

Те представляват кръгли хлябове с дупка по средата и имат много специфична украса от най-различни символни образи, най-често птици, заради което са също наричани “гълъбета”. Обичайно е да се приготвят в четвъртък отново един в дома на жениха и един в дома на невестата. Кумовия кравай се дава на кума от младоженеца, а той го носи в дома на булката при извеждането ѝ. В него се забожда чемширено клонче и около него се нареждат множество монети.

Вярва се, че обредния кравай сближава младите. Този който е изпечен в дома на булката се използва, за да може тя през него за първи път да види младоженеца, когато идва да я вземе. Поверието е, че в този миг тя ще го види по-ясно от всякога и ще усети магията на любовта, която ги свързва.

След това кумовите краваи се вземат в църквата и ако са стояли до попа докато опява, те имат лечебна сила за този, който хапне от тях.

 


Image

Снимка от Google


Сватбено знаме

Най-често се приготвя едно знаме в дома на момчето и се окача на покрива ако е в къща, за да се вижда от всички, а ако е в апартамент - нека украси някоя от външните части. Традицията повелява дръжката на знамето да е от клон на младо дърво, който да е отсечен с точно един единствен удар. Това поверие сочи, че само така брака ще бъде един единствен за младоженците. В корена на дървото от което се отсича клона се сипва малко вино, слага се парче хляб и няколко ореха.

Сватбеното знаме се зашива и украсява в дома на момъка, но само след като са вече приготвени обредните хлябове за сватбата. Обикновено представлява плат с български шевици и червени конци. Може с тях да се избродират цветя и птици или да се обшие. На пръчката се увиват най-различни и пъстри цветя, а отгоре като символ се забива една ябълка обвита от зелени чемширени клонки. Може да се добави конец нанизан с пуканки или шипки.

В края на сватбата точно след църквата знамето се унищожава и се скрива, но младоженците не бива виждат това. Това се извършва от кума, кумата или свещенникът. Тази традиция се спазва от край време и символизира здравината на брачните взаимоотношения.

Кумово дръвце

Кумовото дръвце се приготвя от приятелките на младоженката и трябва да е готово преди сватовете да тръгнат да я вземат. Прави се в дома на булката от едно клонче с 5 разклонения или от 5 различни пръчки взети от близки хора. Четири от тях трябва да бъдат еднакви, а петата да бъде по-дебела и висока от останалите. Те се завързват една за друга с червен конец и се пристягат хубаво. След това се украсяват с пуканки, шипки, боб, монети, а на върха се забожда една ябълка. Поставя се върху питата - кумов кравай.

Един неизменно забавен момент от сватбения ритуал е откупуването на кумовото дръвце върху кумовия кравай. Момичетата, които са приготвили кумовото дръвце трябва да ги “продадат” на кума, а неговата цел е да ги “откупи” на най-добрата цена. Тези атрибути участват във всички ритуали и шествия и накрая се поставят на сватбената маса, като символ на творението на новото семейство.

Сватбени венци

Сватбеният венец е магически символ на целостта, обичта и вечността. Създава нов порядък, предпазва от злото, пренася слънцето в бита и ежедневието на младоженците. Символизира святостта и висшето съвършенство на любовта.

В някогашната българска сватба кумата е приготвяла за булката пищно украсен цветен венец. После се приготвят венци и за гостите.

Основата се прави от лозова пръчка защото лозата е символ на плодородието, но шипка или трендафил също биха били подходящи. Купуването/брането на цветята за венците се извършва от булката, кумата и най-близките до нея моми и е един малък празник.

Задължително е в булчинския венец да има вплетени бръшлян, босилек и чемшир. На него се закачват 2 парички и пръстен, за да образуват магическото число 3, което носи здраве и благоденствие. В украсата на венеца трябва да има вечнозелено растение, бял цвят и червен цвят, както и злато. Когато кумата е готова тържествено занася венеца в дома на булката.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Бръснене на младоженеца и плетене на булката

Тези ритуали се изпълняват едновременно в дома на булката и на младоженеца в сутринта на сватбения ден.

Истинският край на ергенския живот за момъка се поставя с бръсненето. В някои краища то се е изпълнявало от кума, когато младоженеца стигне у дома му, а кумата помага, докато в други девера или някое момче от рода извършва ритуала. По традиция кума носи водата, а младоженеца два пъти я отказва, защото не е достатъчно бистра и прилича на блато пълно с жаби. На третия път я приема. Бръсненето започва винаги от дясната буза, защото се смята, че дясната страна е добрата, а лявата лошата. Кумата държи под брадата бял плат, за да падат в него космите. Много е важно да не се допуска никой да ги докосва, защото поверието гласи, че може чрез тях да се направи магия на младоженеца.

Космите се изхвърлят в корените на плодно дърво, под трендафил или във вода и ритуала е изпълнен.

В това време девойките сплитат косата на булката. Това е изключителен момент, защото така започва превръщането на момата в булка. Косата ѝ се сплита на една или две плитки от най-близките ѝ моми или от майка ѝ. В краката ѝ и около нея се разпръскват сушени гроздове, ечемик и жито, за да се привлече плодородието. В много краища по време на плетенето се пеят тъжни песни с които се отбелязва края на моминството и поставянето на новото начало. Така се отбелязва момента в който момата трябва да напусне бащината си къща.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Сватбени ритуали в дома на младоженеца и кумовете

Рано сутринта в сватбения ден майката и бащата на младоженеца подготвят за всички сватове богата трапеза “за да не ходят гладни”. Сервират се всички сватбени хлябове и задължително на масата трябва да присъстват орехи и сушено грозде, за да са плодовити младоженците и да са умни децата им.

Сред най-специалните гости в дома на младоженеца е деверът - син на роднина на младоженеца, който с участието си в сватбата му става побратим.

След като всички сватове се съберат и се почерпят на трапезата се играе хоро пред дома на младоженеца и начело със сватбеното знаме се тръгва на шествие към дома на кумовете. Там ще обръснат младоженеца, което ще сложи официален край на “ергенлъка” а след това ще ходят да си откупят булка...

В дома на кумовете също има подготвена софра, за да се посрещнат сватовете “на пълно”. Всички се черпят с кумска ракия, а кума получава от младоженеца за подарък бъкличка с вино. Той му предава и кумовия кравай, който от тук нататък се носи само от кума и трябва да се остави в дома на булката. Тръгват на шествие към дома на булката, като отново знамето е начело и шествието преминава с голяма шумотевица, песни и хора.


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Сватбени ритуали в дома на булката

Шествието достига до дома на булката, но се оказва че изобщо няма да бъде лесно да я вземат. Нейните близки са подготвили препятствия и гатанки, и изискват подкупи, за да допуснат сватовете по-близо до момата. Целта на момковия род е да покаже, че е пре-богат и че младоженеца е достоен да си вземе невеста - той трябва да премине през всички препятствия. Накрая трябва да напълни първо дясната, а после и лявата обувка на булката с пари, за да може да ѝ стане по мярка и да подкупи дружките ѝ, които я пазят пред вратата.

С идването на сватовете в къщата ѝ булката излиза да ги посрещне и целта ѝ е първа да види младоженеца. След това веднага отново се скрива, за да не я види той и да изпълнят ритуала на прибулването.

Момата сяда с лице обърнато в посоката от която изгрява слънцето, за да е светъл и красив живота им и близо до топлина от камина или печка. Дружките, които пазят вратата допускат само кумата, която извършва ритуала и забулва момата с червено було. По традиция тя отхвърля булото два пъти и се съгласява на третия с което слага край на моминския си живот и ритуално се съгласява на новото начало.

Зад булото невестата не само е невидима, но и не вижда - ето защо е трябвало да я водят за ръка, а тя да се доверява.

Накрая, когато невестата е готова при нея влиза младоженеца. Вижда одеждите ѝ за първи път, повдига булото ѝ и я целува. От този момент нататък булката и младоженеца са неразделни във всички последващи ритуали.

Източници: vrichane.bg ; weddingburg.bg ;《Български обичаи и ритуали》| Лилия Старева


Image

Снимка от сватбен фотограф Балин Балев


Меден месец в България

Съвсем естествено продължение след сватбата е меденият месец, който е символ на първите сладки моменти от семейния живот. Въпреки, че сватбата ни е пренесла в едно отминало време, медения ни месец, може да има съвременен облик или да се състои в някоя хижа или селце в близост до красотата на българската природа.

Има два основни варианта да прекарате меденият си месец: екскурзия или почивка.

Запознайте се със 7 от най-търсените дестинации за екскурзия в България (*извадка от топ 100 за 2019 година).


♛ 1-во място  | Чудните мостове

Те представляват скално образувание в Родопите разположено на 5 километра от най-близкото село наречено Забърдо. В близост до невероятния скален феномен се намира хижа “Златните мостове” където можете да отседнете. Въпреки, че пътеките са стръмни и тесни може да се преминава с кола. Друг вариант е да отседнете в някое от близко разположените села - Забърдо или Орехово.


Image

Снимка от Google


♛ 2-ро място | Крушунски водопади

Представлява водопад, който се спуска по така наречените карстови тераси от 20 метра височина. Обграден от страхотна природа и редки растителни и животински видове, Крушунските водопади са зрелище, което си заслужава. В близост е до село Крушуна в северния край на Деветашкото плато и също така на 34 километра от град Ловеч, където можете да изберете хотел за медения си месец.


Image

Снимка от Google


♛ 3-то място | Седемте рилски езера

Смятани за най-красивото място на Балканския полуостров езерата в Рила са способни да ви оставят без дъх и то не само заради изкачването до там. Намират се в Северозападната част на Рила планина. В близост до тях е хижа “Пионерска”, която би била интересен избор за меден месец в непосредствена близост до природата.


Image

Снимка от Google


♛ 4-то място | Деветашка пещера

Разположена е само на 2 километра от село Деветаки и на 18 км от град Ловеч. Това е една от най-големите пещери в цяла България, а в нея има прилепни колонии, които предизвикват интереса на туристите. Ако отседнете в град Ловеч ще имате възможността да се насладите и на други близко разположени забележителни места. Друг вариант е да се насладите на спокойствието в село Деветаки. 


Image

Снимка от Google


♛ 5-то място | Панорамна площадка "Орлово око" - Ягодина

Пътят към “Орлово око” тръгва от Ягодина. Възможно е да се изкачите пеша или да използвате услуга от местните - изкачване с джип. Площадката за наблюдение е монтирана на над 1500 метра височина и разкрива невероятна гледка към полите на Родопите, Пирин и малка част от Рила и към планини в Гърция. За да сте в близост до този феномен, можете да наемете семейна къща в село Ягодина.


Image

Снимка от Google


♛ 6-то място | Залив Болата

Това е място подходящо за летен меден месец. Разположен е на север от прочутият нос Калиакра. От двете страни на залива има скални масиви, като Болата е единствения резерват в България, който включва и акватория. Омайва с приказни гледки и изключително чиста и прозрачна вода. Най-близо можете да резервирате места в курорт “Русалка”.


Image

Снимка от Google


♛ 7-мо място | Пещера “Проходна” и “Божиите очи”

Намира се на около 100 км от София, а най-близкото село се нарича Карлуково. Пещера Проходна е една от най-лесно достъпните в България. “Божиите очи” всъщност представляват така наречените окна, които придават магичност на пещерата. Можете да отседнете в някое от селата в близост до столицата.


Image

Снимка от Google


В случай, че предпочитате СПА почивка - три от най-търсените места в България за това са: Велинград, Хисаря и Девин.

Велинград

Велинград е притежава най-разнообразните и изобилни източници на минерална вода в България. Тяхната температура варира в диапазона 28°С - 91°С. Това разбира се е довело до множеството начини на използване на минералната вода - за отмора, с лечебна и рехабилитационна цел, рекреация и възстановяване на тялото. В града има множество СПА хотели, балнеосанаториуми, плажове, минерални бани и басейни.

Хисаря

В Хисаря има разнообразни места за настаняване - както малки къщи за гости, така и 4 звездни СПА хотели. Голяма част от тях предоставят възстановяващи и лечебни процедури и масажи. Оборудвани са с балнеологични центрове за почивка и рекреация. Когато отидете в Хисаря освен почивката, можете да се възползвате от възможностите за развлечения - плуване в открити и закрити минерални басейни, конна езда, пейнтбол, тенис и други.

Девин

Основното с което се слави Девин са неговите минерални извори. Температурата им варира в диапазон 16º до 76 ºС. Отново има множество СПА хотели, които предлагат различни възможности за използване на минералната вода. Тя е подходяща за рекреация и отпускане.

Какво по-хубаво от това да прекарате страхотния си меден месец в луксозен хотел със спа процедури и минерали басейни.


Image

Снимка от Google


Това беше всичко за традиционната българска сватба. Тя несъмнено е богата на интересни обичаи. Това е избор, който се прави от сърце. А снимките от нея няма как да не разчувстват и развълнулнуват всеки българин, който се докосне до тях. Независимо дали искате да спазите традицииите на вашия сватбен ден, или предпочитате да се отдадете на нещо по-различно, важното е да се чувствате в хармония с настроението и темата на сватбата си. Да погледнете снимките след години и да усетите любовта. Точно затова е важно и кой заснема този така важен ден. Ако искате да се доверите на опитния сватбен фотограф Балин Балев, влезете тук. Той с радост ще отговори на всички ваши въпроси и ще заснеме вашия сватбен ден.


Image

Снимка на Балин Балев