Всеки може да снима

Основни фотографски термини

 

Здравейте,
Казвам се Балин Балев и съм сватбен фотограф.

А вие четете първото /надявам се, и не последно/, кратко ръководство за всеки, който иска и желае, бързо и безболезнено да навлезе в дружелюбният свят на фотографията. Без сложни термини от физиката /като „дифракция на светлината“ или „хроматични аберации“ например/, а поднесено на лесен и разбираем език. Може би досега сте имали желание, но сте си казвали: сега не мога, сега нямам време, сега съм на работа, предстоят ми изпити и т.н. Истината е, че подходящо време няма.

Ограниченията са само в ума ни. И когато наистина желаем нещо, ще го постигнем с упоритост и постоянство. Пожелавам на всеки да усвои снимането с апарат, да нарасне интереса му към фотографията, да посещава изложби, семинари…Апетита идва с яденето…

 

Да започваме!

Горди собственици сте на наскоро закупен цифров апарат /Canon или Никон/, или може би все още пазите като семейно наследство аналогов апарат от някой от моделите-класика /Зенит, Praktica/. Всъщност марката камера не е от толкова голямо значение. По-важно е как боравите с нея. Как съчетавате основните параметри на един фотоапарат за да снимате с него. И не на последно място – какво виждате с този апарат.

Типове апарати

В днешно време широко се разпространиха т.нар „огледално-рефлексни“ камери /обещах да не говоря със сложни термини/ или DSLR както виждаме да изписват на етикетите в големите магазини за техника. Разбира се, има любителски, среден клас и професионален клас. Широко разпространени са и „сапунерките“, макар и от един малко по-стар период от време. Това са любителски клас цифрови фотоапарати, предназначени буквално да се крият в джоба ви и пълни с всевъзможни екстри. Но какъвто и модел камера да ползвате, основните понятия и параметри си остават същите. Или както знаем от математиката: 2+2=4 независимо дали го пишеш с молив на салфетка, или го смяташ със супер бърз и скъп компютър.

Тези съвременни цифрови камери разполагат с една доста удобна, използвана масово „автоматична“ настройка, която позволява да снимаме буквално при всякакви условия само с едно натискане на копчето за снимка – най-често намиращо се на удобно място под показалеца на дясната ръка, когато държим апарата. Т.е. един вид апарата управлява човека.

Цел на ръководството

Целта на това ръководство е да покаже как човек управлява апарата:

1. Ще забравим за снимане на режим „auto”
2. Ще забравим за автоматичните настройки, които не предразполагат към никакво творчество
3. Ще се научим да снимаме на „ръчен“ режим, или да накараме камерата да работи според нашите изисквания, според нашите предпочитания…

За да създадем какво….Спомени разбира се. Спомени с нашите половинки, с нашите семейства, спомени от екскурзии, от ваканции, от емоции, от чувства, от премеждия и много други…

Това ще правим с нашите камери – ще създаваме спомени.

Основните параметри във всеки един фотоапарат са:

скорост – времето за което „затворът“ на апарата „щраква“. Произнася се с ударение на О. Или за по-напредналите, които вече са запознати – времето за което затворът остава отворен. Най-често се отбелязва с дробна стойност /айде влязохме в математиката/, като например 1/60, 1/250, 1/1250 и т.н.

бленда/апертура/диафрагма – „окото на апарата“. Произхожда от немската дума Blende /заслепен/, латинската Apertura /oтваряне/, и често ще я срещнете отбелязана с буква f /F/ . А сега още малко физика за да ви откажа окончателно – блендата е количеството светлина, което изминава пътя от снимания обект до светлочувствителния материал /матрица/. Ако тук не сте се отказали, има сериозна вероятност фотографията да е вашето „нещо“

чувствителност – т.нар ISO, светлочувствителността на вашия материал върху който снимате. Напоследък и най-често това е матрицата на апарата

разстояние – разстоянието от нашия апарат до обекта в метри, или понякога в см

Това е! Това са основните параметри на всеки един апарат. До тук беше лесната част. Ние ще разгледаме първите три параметъра-бленда, скорост, чувствителност /ISO/.

Комбинацията от тези параметри е хубаво да работи изцяло в „ръчен“ режим на вашият апарат. Тоест да създавате вие комбинацията. Отбелязва се с M при моделите камери. Тук е удобно място отново да спомена, че отсега забравяме за всякакви автоматични, полуавтоматични, програмирани и прочее режими на работа. Работим изцяло и само в ръчен режим, и все повече се доближаваме да истинските професионалисти. Готино нали?

Сега ще ги разгледаме подробно.

Скорост

Предполагам повечето от вас са гледали снимки които са изобразявали движещи се автомобили, които автомобили обаче понякога са като „замръзнали“, а понякога имат странни следи пред и след тях. Като все едно същият този автомобил се е „разтеглил“ или се е „размазал“ / „ауу, купил си такъв скъп апарат, а пък си размазал снимката…Няма да те извикам да снимаш сватбата на сина ми!“/

Няма нищо странно тук, просто фотографът заснел тези „размазани“ или „застинали“ изображения е използвал различни скорости на затвора. Правилно се ориентирахте вече, че колкото по-бавна е скоростта, толкова движението на движещият се обект ще е „размазано“. Това в никакъв случай не ви прави неспособни, или некомпетентни да снимате. Напротив. Често се ръководим от това да угодим на околните, да получим тяхното одобрение. Това го забравете. На момента. Ама веднага. Мнението на околните не съществува. Защо ли? Защото много често даващите мнение около нас „знаят как се прави, но никога не са го правили“. Ама буквално изобилства с такива хора. Колкото по-далеч от тях, толкова по-добре. Съществувате вие, вашият апарат и желанието да усвоявате нови знания.

Да се върнем отново на скоростта

По-горе казахме, че скоростта се отбелязва с дробна стойност като например 1/60, 1/250, 1/1250…
Какво обаче е това? Това е част от една цяла секунда. Например 1/60, означава  една шестдесета част от секундата, 1/250 – една двеста и петдесета част от секундата и т.н..Т.е. сме взели една секунда и сме я разделили на 60 части, на 250 части, или на 1250 части.

Ето и първото домашно: след като знаем какво представляват скоростите, коя скорост е по-бърза, 1/60 или една 1/1250?

Отговорът е по-долу, не го гледайте преди да сте помислили, виждам ви!

Верният отговор е: 1/1250 скорост е по-бърза от 1/60. Ориентирайте се по числото в знаменателя /айде пак математика/. Колкото е по-голямо то, толкова скоростта на затвора на вашия апарат е по-бърза.

Съответно ако имаме зададена скорост от например 1/8, движещия се обект, който снимаме ще бъде доста „размазан“ или по-коректно е да кажем разфокусиран. Ако имаме зададена скорост 1/1250 обаче нашият обект ще е буквално като „замръзнал“ и с хубав и ясен фокус. Примерно. Хубаво е сега да опитате чисто практически различно зададени скорости на вашия апарат.

Бленда

Сега ще помоля за малко повече внимание. Малко по-горе споменах, че блендата е своеобразното око на апарата. Сега ще ви обясня защо. Всеки от вас е имал случай да му светне силна светлина в очите. И всеки от вас е наблюдавал как зеницата на окото се свива при силна светлина, или се отваря при оскъдна светлина. Всички сме имали случаи, когато рязко присвиваме очи, когато излезем от тъмно помещение на ярко слънце.

По същия начин работи и блендата на фотоапарата. Ето какво всъщност се случва, когато свием или отворим блендата. При свита бленда, количеството светлина което достига до матрицата на апарата е по-малко, а при отворена бленда е по-голямо. В правилното съотношение със скоростта, има значение за правилната осветеност на нашата снимка /експонация/. Има обаче още нещо важно. Затворената или отворената бленда влияе върху това, колко „ясна“, „фокусирана“ и „рязка“ ще е снимката. Казва се още, че влияе върху „дълбочината на рязкост“, „дълбочина на острота“ или „дълбочина на фокус“.

Техническо обозначение на блендата

Имаме различни означения на блендите: 1.2, 1.4, 1.8, 2.0, 2.2, 2.8, 3.2, 4.0, 4.5, 5.0, 5.6, 6.3, 7.1, 8.0, 9.0, 10.0, 11, 13, 14, 16, 18, 20, 22, 25, 29, 32 /давам пример с обективи на Канон/

– Когато блендата е „отворена“ имаме малко число – 1.2, 2.0, 2.2
– Когато блендата е „затворена“ имаме голямо число – 8, 11, 16

Нарича се още „голяма“ или малка“ бленда. Голяма е с малка стойност /голям отвор/, и малка – с голяма стойност /малък отвор/.
Вероятно ще ви е нужно малко време да свикнете с различните отвори на блендата при различните стойности. Няма страшно, никой не се е родил научен. Просто с малко практика всичко ще се изясни. Хубаво е да усвоите различните стойности на блендите, да ги запаметите коя след коя върви. Буквално да ги наизустите.

Това също ще се получи с времето и с практиката. Така и ще свикнете в различни светлинни условия коя бленда да ползвате за снимане. Например в облачно време да настроите апарата на бленда 4.0, 5.6, 6.3. А в слънчево време да настроите на 8.0, 11, 13. Но както казах всичко ще стане с практика. И с различни проби в различни светлинни условия. Например с проби ще се научите коя бленда да ползвате в малко по-слънчево време, или в малко по-облачно. Малко по-горе казахме, че блендата влияе върху „дълбочината на рязкост“ на нашата снимка. Сега ще демонстрираме какво означава това.

Примери за различни бленди

На долния пример имаме 2 снимки, заснети в домашна обстановка, на естествена светлина. И двете са близък план на домашно приготвена целувка с малко лешници за фон. Признавам си, след снимките я оползотворих по най-добрия начин – изядох я.

 

Първата снимка е заснета на бленда 2.8, и както можете да видите имаме малък ясен детайл от целувката, разфокусиран преден и заден план, както и разфокусирани лешници. Втората снимка е заснета на бленда 14, и тук имаме доста по-голяма яснота от самата целувка, ясен преден и заден фон и доста по-ясни лешници. Това е разликата между „голяма“ и „малка“ бленда. Колкото повече е свита и малка блендата, колкото числото е по-голямо, толкова повече имаме голяма дълбочина на фокус и голяма рязкост на снимката.

Едно важно уточнение


До тук разбрахме за два от основните параметри на един апарат – скорост и бленда. Ако до тук всичко е ясно, просто сте перфектни, природно надарени, или скрити таланти по фотография.
Както видяхме от определението за бленда, при слънчево време снимаме на малка бленда /голямо число/. А при облачно на голяма бленда /малко число/. Това обаче не означава, ако снимката ви е недобре осветена /недобре експонирана/, че като отворите блендата тя ще се подобри. Ако имате недобра експонация на кадъра, съвета ми е да подобрите осветеността си чрез коригиране на скоростта. Да, правилно разбрахте. Чрез скоростта, а не чрез блендата.

Защо? Защото ако ви се налага да имате хубав и ясен детайл на целия кадър, при отваряне на блендата е възможно да го развалите. При отворени бленди дълбочината на фокус или на рязкост е малка, и е твърде вероятно да „изтървете“ фокуса. Затова коригираме осветеността на кадъра чрез увеличаване или намаляване на скоростта. Представете си го като домашният ключ на осветлението /това взаимствах от американският фотограф Скот Келби/, само че в обратна зависимост – ако искаме да е светло у дома усилваме от ключа на осветлението, а от апарата намаляваме скоростта и снимката е по-светла; ако искаме да е тъмно у дома намаляваме от ключа на осветлението, а от апарата увеличаваме скоростта и снимката е по-тъмна.

Съществува и още една опасност. След като твърде много коригирате стойностите на скоростта, да влезе твърде много светлина и да преекспонирате кадъра. Казва се още и „изгоряла“, или „прегоряла“ снимка. Ще свикнете как да нагласяте скоростта в различните ситуации, с цената на сериозна практика и проби. Можете да се ръководите от принципа, че една идея по-тъмно е по-добре, отколкото по-светло.

След като усвоите този принцип, да си коригирате светлината в кадъра чрез скоростта на апарата, ще мога най-искрено да ви поздравя – вече настройвате и снимате като истински професионалисти, честито!

Светлочувствителност /ISO/

За по-кратко ще го наричаме „исото“.  Една от най-важните роли играе исото. В миналото, при аналоговите апарати е било изключително важно каква светлочувствителност е имал филма. Ако тя е висока, те гледат с нескрита завист, защото си купил скъп филм, който трудно се е намирал, най-често с връзки.

През годините светлочувствителността се е отбелязвала с различни съкращения в различните държави – ГОСТ, DIN, ASA. И с различни числови стойности. В днешно време общо прието отбелязваме с ISO /да не се бърка с означението за стандартизация/. Общо взето стойността на ISO означава – колко чувствителна на светлина е нашата камера. И при исото отново имаме контрол на светлината, която е върху нашите снимки. В цифрово изражение като последователност изглежда по следният начин: 100, 125, 160, 200, 250, 320, 400, 500, 640, 800, 1000, 1250, 1600, 2000, 2500, 3200, 4000, 5000, 6400, 8000, 10000, 12800, 16000, 20000, 25600, 32000 /отново давам пример с камера на Канон, по-точно модел 5D Mark IV/

При такива богати и на практика безкрайни възможности, разбирате че правилната настройка на исото, заедно със скоростта и блендата са от най-голямо значение ние да получим правилно осветени и на фокус снимки. Последните числа от стойностите обикновено присъстват в скъпите модели камери, използвани от професионалистите. Ако притежавате такава камера, която може да си позволи висока стойност на исото, също ще бъдете обект на неприкрита завист.

Най-общо казано, повишаването на стойността на исото ще повиши осветеността на снимката, а понижаването ще я намали. Тук зависимостите са правопропорционални за разлика от зависимостите при скоростта и блендата, където бяха обратнопропорционални /ех, тази математика/

При стойност от 100 iso имаме „ниско“ исо, а при стойност 5000 iso имаме „високо“ исо. Също е важно да знаете, че при снимка на подходящо исо, сте запазили най-голямо богатство на цветове, детайли и разработки в кадъра. Докато при неподходяща стойност на исо, ще получите при внимателно вглеждане в кадъра една пясъчноподобна структура. Това е т.нар цифров шум.

Камерите от висок клас, които имат високочувствителна матрица, могат да си позволят да снимат при много високи стойности на исото, без да се появява и да влияе лошо на кадъра цифровият шум. Което е много ценно, особено ако често снимате на закрити помещения, или в стаи и зали с приглушено осветление.

На такива места можете спокойно да повишите и на 10000. Ако приемем, че по-често ще ви се налага да снимате на открито, в хубаво и ясно време, и камерата ви не е от висок клас /което най-искрено ви пожелавам да се промени и да се сдобиете с по-висок клас фотоапарат от сегашния/, при такива светлинни условия най-често ще ползвате стойности на исо между 100 и 800 максимум. И няма да имате никакви проблеми с цифровият шум. Отново разбира се, практиката и пробите ще ви покажат кога и при какви условия да „вдигате“ или да „сваляте“ исото.

Вие вече сте почти професионалисти и знаете как да настройвате блендата и скоростта. А сега усвоихте и исото като настройка на вашата камера. Прилагам ви един примерен дисплей, отново от камера Канон. На първия ред горе са трите ни вече познати параметъра.

От ляво на дясно:

М – показва, че сме в ръчен режим на камерата /силно препоръчително/
Скорост
Бленда
ISO

Готови ли сте за снимки?

Да, вече сте готови! От тук нататък всичко е в ръцете ви. И във вашето въображение. Снимайте навън, на открито, при залез, при изгрев, изпробвайте различните стойности на параметрите и комбинациите между тях. Харесайте си обекти, снимайте от близо, снимайте от далеч, снимайте движещи се обекти, снимайте докато вие сте в движение…
Ще видите резултата си, ще видите на кое да наблегнете повече и кое да подобрите.
Както казах и в заглавието – всеки може да снима!

Оставам на разположение за вашите въпроси:

Балин Балев

+359 899 713350

info@bbalev.com или попълнете контактната форма в сайта

Приятни снимки!